Двутомен сборник от 23 800 стиха български народни песни, издаден през 1874 и 1881 г., представен като предхристиянско писание. Оспорван от 150 години. Ето всеки обект, твърдение и цитат зад този спор — не нашият преразказ.
Преобладаващият научен консенсус, достигнат независимо от този проект и потвърждаван последователно повече от 140 години, е, че „Веда Словена“ не е автентична, непрекъсната устна традиция от предхристиянска епоха, а литературна конструкция от XIX век — най-вероятно дело на събирача Иван Гологанов, изградена върху публикувана теория за санскритски произход и собствената начетеност на Гологанов в класическата гръцка митология. Спорът не е напълно затворен: диалектоложки данни, независимо удостоверени приказки на същия събирач и теренно потвърдено реално пеене остават живи насрещни аргументи.
Вишну, Сива, Дурга, Кали — но граматическият анализ показва, че „Вишну“ не се скланя като заемка, а „Дурга“ звучи по-естествено като обикновената българска дума „друга“.
Сватбената сага за Орфен и харапската принцеса отразява Орфей и Евридика с поразителна структурна точност — и двата лагера в спора приемат, че паралелът е реален; спорят единствено за механизма.
Разказът за раждането на Коледа Бог следва почти дословно християнския разказ за Рождество Христово — звезда, враждебни царе, скрито раждане — по-съвместимо с начетен автор, отколкото с хилядолетия устно предаване.
Крали Марко и Търново се появяват независимо в целия южнославянски устен епос — доказателство, че съставителят е вплел истински регионален фолклор в измисления материал, не че измисленият материал също е автентичен.
Мартеницата, обредът пеперуда за дъжд и лазаруването (жива, призната от ЮНЕСКО традиция) са вплетени точно — косвено свидетелство, че авторът е познавал реалния родопски бит от първа ръка.
„Ючна Бог“ съдържа вероятна османотурска заемка, която не може да предхожда XIV век — но същият речник признава, че не познава значението на няколко други архаични термина.
Келтски друиди се появяват 12 пъти — единствено в том II, никога в том I — без никаква балканска фолклорна следа. Появяват се точно след като събирачът се сдобива с книгата на Раковски за санскритския произход на славяните (1872 г.).
Живи данни от графовата база на проекта. Кликни върху възел, за да видиш цитатите му; влачи, за да пренареждаш; превърти, за да увеличиш. Пунктираните възли са свободнотекстови препратки, все още невързани към каталогизиран обект — виж Метод → Нормализиране.